Св.Константин и Елена е един от най- старите бългаски курорти- едно от спокойно кътче на черноморското ни крайбрежие предлагащ на своите гости комфортни хотели за почивка през цялата година. Изграден през 20 век като балнеоложки курорт, днес той е сред най- посещаваните не само през летния сезон. На 8 км. от Св.Константин и Елена се намира най-големият черноморски град Варна. Около Св.Константин и Елена се намират курортите Албена, Слънчев ден.
Св.Константин и Елена е Спа и балнеологичен курорт търсен за почивка и спа процедури от България и цял свят. Добре уредените хотели в Свети Константин и Елена са със категории две, три и четири звезди, напълно отговарящ на стандартите им. В търсените цени може да се намери евтин хотел, стандартен, както и луксозен, но с нормални цени и намаления за пакети за почивка. Построените луксозни хотели, ресторанти, дискотеки, барове и други увеселителни заведения. Морските разходки, водни ски, джетовете, плажен волейбол са на разположение. През лятото тук има спортни училища по ветроходство, водни ски, уиндсърфинг, гребане и плуване. В курорта и по плажната ивица изобилства с павилиони за бързо хранене.
РазположениеСв.Константин и Елена е красив морски курорт разположен в Североизточна България, на бреговете на Черно море. Той се намира на 20 км от от Летище Варна.
Климат
Средната лятна температура на въздуха е 22°C , а на водата 20°-24°C. Пясъчната ивица е покрита със златист пясък.
Транспорт и развлечения
Инфраструктурата на курорта е добре оформена, има редовни автобуси до съседните курорти и градове, ресторанти предлагащи българска традиционна кухня, заведения за бързо хранене, пицарии, кафета, барове, дискотеки, бистра, снек барове и магазини. Водните атракции са водните ски, водни пързалки, сърф, скутери, джетове, риболов, разходка с лодка и яхта, плажен волейбол, тенис корт и много други са забавленията за почиващите туристи. Тук може да намерите хотели в Свети Константин и Елена, резервации, цени за настаняване в апартаменти под наем, евтини хотели.
Още летни черноморски курорти
Слънчев бряг, Златни пясъци, Албена, Сейн Елиас, Ривиера, Русалка, Бургас, Созопол, Елените, Дюни, Несебър, Свети Влас, Поморие, Равда, Балчик, Синеморец, Обзор, Слънчев ден.
Чудните мостове
Чудните мостове са един от най-интересните природни феномени в България, намиращ се в Централните Родопи по източния склон на рида Чернатица. Разположени са на 1450м. надморска височина на площ от 40.3ха и отстоят на 80км южно от Пловдив и на 35км северозападно от Чепеларе.Само на 5 км. северозападно от село Забърдо. Чудните мостове представляват огромни мраморни арки, свързващи двата бряга на река Дълбок дол, която тече от връх Голям Персенк (2091м) сред вековни елови и борови гори. Те носят още името Еркюприя – от турски “ер” - земя и “кюприя” – мост.
Феноменът е интересен не само с внушителния си вид, но и с историята за своя произход. Някогашна пещера образувана в мраморния щок от водите на река Дълбок дол се е срутила, навярно при зeметресение. Водите са отнесли падналите отломки и така са се образували два редки по своята красота естествени скални моста.
Първият, по-голям мост е с обща дължина 96м и височина 70м. Сводът му се извисява на 45м над бистрата река. Мраморният блок, от който е изграден е широк 12-15м. По него минава път. В стените му има две свързани една с друга пещери и множество карстови кухини, където намират убежище много птици и прилепи.
На около 200м по-надолу е Вторият мост, който с дължината си от 60м прилича на дълъг тунел. Общата му височина е 50м, а само арката е 30м. Той започва със сравнително широк отвор, който постепенно се стеснява, за да се превърне накрая в цепнатина. Към долния край на моста реката внезапно изчезва и излиза на повърхността след 1.5км. Близо пред Вторият мост е входът на Ледената пещера, в която до късно лято се задържа лед.
Скалистите урви на мостовете са обрасли със здравец и безсмъртниче (Haberlea rodopenzis). Непосредствено до тях се намира туристическа хижа Чудните мостове, където човек може да отдъхне, наслаждавайки се на великолепната гледка.
Туристически екопътеки свързват Чудните мостове с х.Кабата, х. Скалните мостове, х. Изгрев и х. Персенк. Под самия връх Персенк минава древен Римски път, строен през I век преди н.е.
Чудните мостове са обявени за един от стоте национални туристически обекта.
Белоградчишките скали
Град Белоградчик e един от общинските центрове в Северозападна България. Той е разположен в западната част на Стара Планина, в югозападното подножие на Белоградчишкия венец на 545 км надморска височина. Намира се на 170 км от София, на 55 км от град Видин и на 70 км от град Монтана.
Благоустроен и приветлив, Белоградчик е сред най-атрактивните туристически дестинации в България. Това райско място с кристално чист въздух и естествени кътчета за отдих предлага възможности за излетен, вело-, пещерен и конгресен туризъм, за астрономически наблюдения, както и развитието на различни спортове като алпинизъм, лов и риболов. Природните особености и богатото историческо наследство определят града като една от най-интересните туристически дестинации, която все повече добива известност извън пределите на страната.
Няколко любопитни факти:
Запознайте се с един от най-величествените природни феномени на България – Белоградчишките скали. Подкрепете участието на уникалните скали в световния конкурс „Новите 7 чудеса на природата”.
През 2007 г. Белоградчишките скали бяха номинирани в световната класация „Новите седем чудеса на природата”.
Природният феномен „Белоградчишки скали” се състои от пет групи скали. Първата група, включваща най-величествените скали, е разположена около град Белоградчик. Тук се извисяват Мадоната, Монасите, Конникът, Ученичката, Дервишът, Мечката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Замъкът, Овчарчето, Гъбите, Лъвът, гръцката богиня Бендида, Орфей, Вкаменената сватба и много други.
Втората група скали е разположена западно от Белоградчик. Известни сред тях са колосите, наречени Близнаците, Збегове, Борич и Еркюприите в местността Магаза.
Тук могат да се видят дълбоки пропасти и огромни насечени скали. На запад се открива галерия скални пирамиди, подобни на Стобските пирамиди в западния дял на Рила планина и Кътинските пирамиди в южното подножие на Софийска планина (западна Стара планина).
Збеговете са твърдини, които са били използвани като естествена крепост от византийци, българи и турци. Получили са своето име от бягащите от околните села хора, търсещи защита по време на смутове и нашествия. На два километра западно от Збеговете е Борич. И тази скала е имала стратегическо значение. Преданието разказва, че тук са се водили героични битки с османския завоевател. Около Збегове и Борич има множество единични и групови скални образувания с причудливи форми като гигантски сфинксове, глави на маймуни, мумии, минарета и кубета на джамии и крилати змейове.
На около 4 км източно от Белоградчик се намира третата група скали, която обхваща скалите около Латинското кале и Лепинишката пещера.
Четвъртата група се простира между селата Боровица и Фалковец и включва известните Боров камък, Пчелин камък, Торлак и Момина скала.
Последната група скали е разположена около селата Гюргич и Белотинци.
Освен с възрастта си, уникалните Белоградчишки скали са известни и с впечатляващите легенди за техните причудливи форми.
Боровец - Сигурна снежна ваканция!
Разположен на 1300 м надморска височина върху северните склонове на Рила планина, в самото подножие на връх Мусала, Боровец е най-големият планински курорт в България. Той е лесно достъпен от цялата страна и е само на 70 км от София и на 120 км от Пловдив. Поразяващи зимни пейзажи, слънце и разбира се разнообразие от ски писти – 24 на брой с обща дължина 58 км. Пистите са с различна трудност и натовареност като са подходящи както за начинаещи, така и за напреднали и експерти. Групират се в 3 района: Ситняково – Мартинови бараки, Маркуджик и Ястребец. Боровец е два пъти домакин на състезания за Световната купа в алпийски стил. След края на деня курортът продължава да е оживен благодарение на създадените условия за нощно каране и многобройните уютни таверни и барове. Боровец е предизвикателство и любимо място за сноубордистите, на които предлага освен различните по сложност и натовареност терени така и специална халф пайп писта оборудвана със собствен влек. Бъдете готови за зимни емоции и една незабравима ваканция в Рила.
Курортът е подготвил и поредица от уникални приключения, които ще зарадват всички посетители на курорта и ще накарат кръвта им да закипи, въпреки студените температури.
Бачковски манастир
Манастирът „Успение Богородично” е вторият по големина български манастир. Намира се в Западните Родопи на 10 км южно от Асеновград. Основан е от грузинския пълководец на служба при Византийския император – Григорий Бакурияни. В края на 14 век, след завземането на Търново от турците, св. патриарх Евтимий Търновски е пратен на заточение в този манастир, където той е прекарва последните години от своя живот. Тук той е починал и е бил погребан, най-вероятно на 4 април 1404 г.
Манастирът оцелява след първоначалните османски нашествия, но по - късно също е опожарен и ограбен. Възобновен е около 15 в., като главната манастирска черква „Света Богородица” е издигната през 1604 г. През 1643 г. трапезарията е украсена със стенописи с огромна художествена стойност. Освен "Страшният съд" и фигурите на светци-монаси тук има сцени от историята на християнската църква - изображения на седемте вселенски събора. Голям интерес буди и иконата на Богородица, която се смята за чудотворна. През 30-те години на XX век в манастира са намерени 103 ръкописа и 252 старопечатни книги, които с право са наречени "истинска литературна съкровищница”.
Копривщица
Тук ще намерите много информация и снимки за града-музей Копривщица. Сайтът е все още в разработка и някои от функциите му не са активни, за което молим да ни извините. В случай, че желаете да споделите Ваше мнение или да отправите препоръка, не се колебайте да ни пишете. Сега се потопете в атмосферата на това прекрасно място, атмосфера, наситена с български бит и фолклор, с родолюбие и патриотизъм.
Копривщица е един от върховете, по които измерваме висината, достигната от Българското възраждане. Неговите духовни излъчвания проникват в най-отдалечени български краища още в тъмното време на османското господство. Големите личности, които ражда този средногорски градец, са хора с исторически инстинкт, с историческо съзнание. Те не се затварят в отеснелия хоризонт на своето селище, а работят за възмъжаването на целокупното Отечество. Тяхната грижлива ръка ще се усети при обновяването и поддържането на такива национални светини като Рилския манастир, Троянския манастир, а също Тържицкия и Араповския, и при построяването на множество черкви, където се е служело на български език, а не на гръцки. И не случайно след Освобождението именно копривщенци заемат половината директорски места в управлението на Източна Румелия, а един от тях — Петко Каравелов, е ревностен строител на освободеното ни Отечество. Това говори, че години, десетилетия наред Копривщица се е подготвяла за свободата, че е създала мъже умни и вещи, които да знаят не само как се развява бунтовен байрак, но и как се реди една държава.
Би могло да се каже, че голямата тайна на Копривщица още не е разкрита, защото тя е една от съкровените глъбини на българската душевност. Може би, ако призовем свежестта, която и днес лъха из средногорските бърда и простори, от високите поляни, от долищата, напоени с букова прохлада, възпети от копривщенеца Любен Каравелов в „Хубава си, моя горо!" — всичко това, съчетано с един мъдър човешки бит, ограден от изкуство и архитектура, които не отдалечават природата, а напротив — допълват я и дори я облагородяват. Към това трябва да добавим чистото свободолюбив, простото достойнство на планинеца, якия му морал и ясен поглед, обвързани с най-нежната и човечна поезия, която той от люлката носи в себе си.
Петрич
Местоположение: Град Петрич се намира в най – югозападната част на България на 13 км от граничен пункт Кулата (на границата с Гърция), на 20 км от граничен пункт Златарево (на границата с Македония) и на 189 км от столицата София. Разположен е в северното подножие на планината Беласица.
История: Още в античността тук е възникнал трако – римският град Петра - добре защитена крепост, която е имала за цел да пази средното течение на река Струма. По късно селището е завладяно от славяните, които се установяват в местността и кръщават града Петрич. По време на управлението на княз Борис I Петрич става част от българската държава и играе стратегическа роля във войните на цар Самуил с византийците.
По време на турското робство Петрич е типично турски град, докато през Възраждането той придобива български облик и става търговски и занаятчийски център. През 1868 г. е построена църквата „Св. Николай”, първият български православен храм в града а малко след това е открито и българското училище. Петрич е освободен от турско робство чак през 1912 г. с края на Балканската война а до този момент е арена на усилена революционна дейност от страна на ВМРО.
Забележителности: В Петрич посетителите могат да разгледат градския исторически музей. Други забележителности са църквата „Света Богородица”, построена през 1857 г. и е обявена за паметник на културата, църквата „Св. Георги” и църквата „Св. Никола”.
Околности: На 18 км от града се намира национален музей Самуилова крепост. Селищни останки от елинската епоха могат да се видят на около 5 км северно от Петрич. На 10 км северна посока е местността Рупите, особено популярна е заради многото минерални извори, както и заради това, че тук живя известната пророчица Ванга. По нейна инициатива на това място беше изграден храмът „Света Петка”. На 13 км от Петрич е балноелечебният курорт село Марикостиново. Не по малко вълнуващи са и дебрите на прекрасната планина Беласица, където и е най – голямото находище на ядлив кестен в България.
Рупите
Това е името както на селото, което се намира на 8 км североизточно от Петрич, така и на местността, разположена в землището му. На територията на местността, която е част от Стоте национални туристически обекта, има минерални извори и басейни. Всяка година в Рупите на 15 август (Успение Богородично) се провежда традиционен събор.
Ванга се преместила да живее там още със семейството си от Струмица. Години наред тя се зареждала от това място и приемала посетители. През 1992 г. пророчицата построява черквата „Св. Петка Българска". Иконите са рисувани от известния художник проф. Светлин Русев. Образите на светците обаче са прекалено реалистични и не се одобряват от Св. Синод. Чудесата, които стават по този край, продължават и след смъртта на Ванга. Бабата на нямо дете сънувала сляпата пророчица. Тя й заръчала да постави детето на трона й в църквата, за да оздравее. Бабата завела момченцето в Рупите, изпълнила заръката и то възвърнало говора си.
Минералните извори
В резултат от изригване на вулкан в Рупите има магмени скали. От тях извира минерална вода с температура 75 градуса по Целзий. Минералната вода има лечебни свойства и помага при заболявания на храносмилателната система, ендокринно-обменни заболявания, а също и заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични, гинекологични и кожни заболявания. Част от водата е каптирана и по тръбопровод е отведена до град Петрич.
Църквата на Ванга
Храмът „Света Петка Българска" приютява стотици миряни всеки ден, които искат да се поклонят пред Ванга и да запалят свещи в църквата. Жителите на петричките села твърдят, че пророчицата им помага от небето. Енергията на Ванга се усеща от вярващите и те се зареждат позитивно, стават по-добри, категорични са местните хора.
Племенницата й Красимира Стоянова твърди, че ракът, който покоси петричката Пития, бил отключен от стрес и тревоги именно по градежа на параклиса „Света Петка" на Рупите, изографисан от Светлин Русев. Той бил злополучният „главен зограф" на църквата, която Ванга цял живот лелеяла да вдигне на Рупите. Маестрото обаче настоял да изберат друго място за строежа, защото онова, посочено от феномена, не му харесвало.
„На новия строеж му тръгна зле още в началото - доверява племенницата на Ванга. - В направения изкоп бликна вода и се наложи вътре да изсипят 62 самосвала чакъл."
Най-голям скандал обаче предизвикват самите икони. Вместо каноничните образи на светците Светлин Русев изографисал съсухрени и мрачни фигури, които плашели и отвращавали миряните, вместо да им носят покой и благодат.
Самуилова крепост
Национален парк-музей "Самуилова крепост" тържествено е открит на 23 октомври 1982 година. Останките от средновековното укрепление и селищеса консервирани, а района около него е благоустроен. От паркинга до международния път Петрич - ГКПП Златаревокъм парка-музей покрай брега на реката води красива алея. Тя минава по пешоходен мост и се отправя към подножието на хълма. Отдалеч се вижда величествената бронзовата фигура на цар Самуил в цял ръст и четирите бетонни пилона изградени в най-високата част на хълма, върху руините от средновековната кула. Автор на паметника е професор Борис Гондов. Крепостта е важен туристически обект в югозападна България. От 2003 година тя е включена в списъка от 100 национални туристически обекта на БТС.
Самуилова крепост e името на средновековна крепост,разположена между планините Беласица и Огражден в т.нар. Тя е изградена върху основите на тракийско и раннобългарско славянско селище.Върху хълма цар Самуил построява земленоукрепление, защитено от три вала и два рова, концентрично разположени. Първият вътрешен вал има сложна конструкция с ядро от камъни и пръст.Ключка клисура. Намира се на невисок хълм на десния бряг на река Струмешница, на 5 километра северно от село Ключ. Построена е вероятно в периода 1009-1013 година по време на управлениетона цар Самуил и е част от мащабна фортификационна система.
История
В съчиненията на византийските хронисти от 11 век Йоан Скилица, Георги Кедрин, Йоан Зонара, Кекавмен и други се известява за преграждането на Ключката клисура с широка преградна стена - дема. Археологическитеизследвания сочат, че демата представлява сложна система от отбранителни съоръжения, които започват от склоновете на Беласица, южно от село Ключ и опират на северв слоновете на Огражден. Укрепителните съоръжения се простират в протежение на повече от 8 километра. Самата крепост, известна по-късно като Самуилова крепост е само част от тази фортифицационна система.
Гребенът на вала е завършвал с широка стена, изграденаот ломени камъни,споени с кал. Върху най-високата част на хълма са открити правоъгълникаменниоснови на дървена наблюдателна и отбранителна кула, конструктивно свързана с каменната стена. Останалите два вала имат единнаструктура на насипа си. Разположението на Самуилова крепост позволява да се контролира цялата клисура и да се използва като команден военно-стратегически пункт на всички сектори на отбранителната система.Във фортификационно отношение укреплението носи белезитена българската укрепителна традиция, характерна за времето на Първото българско царство. Крепостта се свързва с ослепяването на българските войни по времето на цар Самуил. Воколностите на крепостта през лятото на 1014 година се е състояла историческата Беласишка битка, в която българските войски са предвождани от цар Самуил. Войските на византийския император Василий II разгромяват българската армия и пленяват много войници. Цар Самуил и неговото обкръжение успяват да сеспасят. След края на битката византийския император ослепява 14-хилядната пленена българска армия,като на всеки сто души оставя по един едноок водач.През 1916 година по време на Първата световнавойна Богдан Филов, като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавия, организирана от Щабът на действащата армия, заедно с Йордан Иванов посещават местата свързанис битката при Беласица. Той описва описва останките от укреплението и правилно оценява важната му роля в събитията от 1014 година. В рапорта си до Началник щаба на действащата армия той пише:
"Близо до с.Ключ можахме да установим едно твърде голямо укрепление, което по всичко изглежда да бъде от времето на Самуил и което трябва да е играло важна роля в Беласицката битка. То се състои от един обграден със стени лагер, разположен на един хълм над самия бряг на Струмица и обиколен с два паралелни рова, от които единият се намира по средата на хълма, а другият - в самото му подножие. Този начин на укрепяване не сесреща никъде на друго място освен още в Самуиловата столица в Преспа."
Кремиковски манастир
Кремиковският манастир Свети Георги се намира на 3 км северно от софийския квартал Кремиковци, на южния склон на Стара планина. Куполът на новата църква се вижда отдалеч. За да стигнете до него, е необходимо да минете през главната улица на квартала, която преминава в път и ще ви изведе точно на паркинга пред манастира. Паркингът е голям и достатъчно широк за автобуси и по-голям брой автомобили.
Манастирът е основан по времето на Второто Българско царство, вероятно при управлението на цар Иван Александър през XIV век. За кратко време се превръща в един от важните духовни центрове, част от Софийската Мала Света Гора.
Скоро след това, през 1382-1385 г. османските войски превземат българските земи и според някои исторически източници манастирът е бил опустошен. Според тази версия той е възстановен през 1493 г., век по-късно, със средствата на местния велможа Радивой.
Друга хипотеза сочи, че двете детски погребения, открити при археологически разкопки в двора на манастира, са на починалите при чумната епидемия от 1492 г. деца на Радивой. Велможата възстановил църквата и подпомогнал светата обител в памет на децата си, което вероятно означава, че манастирът е бил действащ и не е бил напълно опустошен при османските набези век по-рано.
Независимо коя хипотеза е вярна, днес най-голямата забележителност на светата обител е старият храм, датиран от 1493 г. или по-рано. Той е богато изографисан, като стенописите са възстановени. Украсата по стените на църквата са направени в началото на XVII век при възстановяването на сградата. Нов сериозен ремонт манастирът търпи през 1879 г., когато тук се заселват няколко монахини.
В манастирския комплекс има и по-нов храм – Покров Богородичен, построен през 1902 г. Именно в него се пазят ценните реликви – дървен иконостас от XVII век и Кремиковското евангелие от 1497 г. В комплекса има и две жилищни сгради, разположени перпендикулярно.
Днес светата обител посреща много гости, особено през събота и неделя и по празници. Тук обаче не се предлага настаняване, няма и ресторант. В двора на манастира са изградени няколко пейки и маси под сенките на дърветата за удобство на посетителите.
